Начало

Начало

Музеи

Атракции

Събития
Хотели
Механи

Карта

За нас

Начало
Българино,
знай
своя род и език !

www.koprivshtica.eu проведе конкурс за есе на тема „Кой е учителят, когото българската история ще запомни?”

 

По повод 200-годишнината от рождението на първата светска учителка - Анастасия Димитрова екипът на www.koprivshtica.eu проведе конкурс за есе на тема "Кой е учителят, когото българската история ще запомни?"

Благодарим на всички участници! Имаме удоволствието да обявим за победител и наградим с уикенд в къща за гости "Ралица"

Диана Михайлова 10-a клас, ПМГ „Св. Климент Охридски“, гр.Монтана

 

Ето и творбатата на победителя:

Кой е учителят, когото българската история ще запомни?

Всеки човек помни поне един свой учител. Някой, който го е докоснал емоционално, който е предизвикал у него полюсни чувства - на болка или разочарование или на възхищение и благодарност. Понеже времето лекува, то постепeнно заличава от паметта ни образите и постъпките на враждебно настроените учители. Но дълбоко в съзнанието и сърцата ни остават онези другите – добрите учители, които са ни водили за ръка по пътя на науката и към себе си, които са помогнали да изградим личността си и да бъдем пълноценни граждани. Те са главни действащи лица в личната ни история. Те остават и в българската история. Невъзможно е да ги изброим – хиляди са! Но може да обобщим, че учителят, който българската история ще запомни е онзи, които полага усилия да твори личности в унисон с духа на времето, в което живее.
Мисията на учителя е да ни помогне да опознаем света и да ни научи да живеем, да преценяваме реалистично, да вземаме правилните за нас решения. Да ни окуражи да се стремим към съвършенството и да подчиняваме себе си на висшите човешки ценности. И какъв по-добър начин да ги постигнем, освен чрез подражание на някой, който вече ги притежава. Еталон за нас може да бъде учителят, с когото всекидневно се срещаме и чието влияние върху нас е безспорно. Не е преувеличено, че учителят е като родител за нас. Нещо повече – той е длъжен да коригира грешките на родителите ни и да компенсира това, което те не са способни да ни дадат. Ние се учим от него, от неговите морални устои и идеали, от неговите думи и най-вече отдействията му. Той е човекът, който ни разкрива как да бъдем себе си и същевременно да се впишем в обществото, как да се развиваме и изграждаме като личности всеки изминал ден.
По мое мнение, образът на учителя е един събирателен образ на качествата, които ние бихме искали да притежаваме и на тези, които вече имаме и уважаваме. През различните времена хората са имали различни ценности и идеали, различно ниво на образованост и следователно различни изисквания към учителите си. Но какво е общото между всички тези критерии? Има ли един събирателен образ на учителя?
Трудни въпроси. Потърсих отговорите им в срещи с учители и ученици от различни поколения. Започнах с директорката на моята гимназия – г-жа Ксения Йотова. Тя е трето поколение учител. Според нея отговорността на учителя е голяма. Негова е задачата да изгради от невежото и безгрижно дете – образован и отговорен възрастен. Ние прекарваме такава голяма част от времето си в училище, че учителите и съучениците ни са за нас второ семейство, заедно с което ние се учим да се развиваме и да мечтаем. Да живеем и да носим сами отговорност за решенията си. Тя подкрепя тезата, че задачата на учителя е тежка и сложна. Най-голямото предизвикателство пред учителя е да изгради силен колектив от ученици, които са задружни и се подкрепят един друг.Учителят е призван да ни възпита, а не само да ни образова. Защото ние сме бъдещото поколение. Когато тя е била ученичка, това са били ценностите, които всеки един учител трябвало да предаде на учениците си.
При социализма целта на образованието и на учителя е било да възпита едни силни и уверени хора, които освен знания притежават и умението да подчинят собствените си стремежи на интересите на колектива и да гледат на себе си предимно като на част от една общност. Първоначално училищната, а после - трудовата. Днес задачата на учителя, обаче, е по-скоро да ни мотивира и да ни помогне да открием себе си и да развием своята индивидуалност, да се откроим с това, което наистина е уникалното ни предимство, и с което ние можем да спомогнем за личния си просперитет и за развитието на света.Сега вече говорим за екип, в който хората не са унифицирани, а всеки е ценен с неповторимостта си, открил е мястото си, но може при нужда да замени друг, за да бъде постигната общата цел.
 В днешните високотехнологични времена, запомнянето на информацията и възпроизвеждането й не е самоцел. Можем да намерим необходимата ни информация бързо и лесно, стига да знаем къде да търсим. А, това извежда на преден план въпроса какво точно търсим и мотивацията за това. А, тя е нещо наистина съществено. Заедно с необходимите ни знания и умения, точно тя определя нивото на нашето развитие. За всеки един от нас е истински късмет да намери свой кумир, някой, който притежава същите идеали и ценности като самия него, но притежава повече опит. Учителят, който е и тънък психолог и ярка личност, е способен да катализира мотивацията ни и да ни даде криле.
Точно такива хора, такива учители вдъхновяват нас, учениците, да бъдем себе си. Точно те ни мотивират. А, не всеки може да го стори. Успяват само най-харизматичните, тези, които наистина вярват в това, което правят и което обичат. И тогава нещата се получават с лекота, като по вода. До голяма степен точно учителят отговарен за това, което сме ние, за това към което се стремим, за това дали сме мотивирани или не. „Какво различава един отличник от един посредствен ученик? Защо учениците в профилираните гимназии имат по-добра реализация от другите?“ – зададох тези въпроси на един мой връстник и той ми отговори: „Заради  учителите“. Според мен наистина е прав. Подбор. Единствената дума, която ми идва на ум. Просто в тези така наречени „елитни гимназии“ работят хора, второ, трето поколение учители, отличници на випуска. Хора, отдавна знаещи какво искат и как да го постигнат. Хора, за които учителската професия не е средство за препитание, а каузата на живота им. И най-вече готови да предадат знанията и мъдростта си на бъдещите поколения. Това са хората, които българската история ще запомни. Това са наследниците на предишните учители и ръководители. А, тяхното наследство са бъдещите поколения. Защото те ще ги възпитат и обучат, след което тези младежи ще възпитат и обучат други, в полза на обществото. Те ще развият технологиите, ще открият лек за рака, ще предотвратят променети в климата и ще бъдат принципните и далновидни политици...
Учителят, когото българската история ще запомни, не е един. Наследството, което той оставя след себе си сме самите ние. Именно за това неговата задача е много трудна. Той трябва да ни бъде близък приятел, но и строг критик. Да ни възпитава и насочва по правилния път. Да ни превърне в хора. Истински хора, достойни за уважение и които знаят какво искат и с какво могат да допринесат за света. Учителят трябва да компенсира това, което семейството не може да даде. Да сътвори от детето – личност, от личността – човек и да му придаде тази красива багра на хуманност и човеколюбие, която прави индивида истински човек.

 

България и българите имат своите велики учители! Отделете време и прочетете повече за тях!

 

 

Вижте повече за нашия предишен конкурс за Бенковски...

Вижте повече за нашия предишен конкурс за Стамболов...

 

 

Копривщица град-музей

Копривщица град-музей

Копривщица град-музей

Копривщица град-музей

Копривщица град-музей

Копривщица град-музей

Копривщица град-музей

Копривщица град-музей

Копривщица град-музей