Начало

Начало

Музеи

Атракции

Събития
Хотели
Механи

Карта

За нас

Начало
Най-после отдъхна и рече:
"Конец!
На житие ново аз турих венец."

Църквите в Копривщица

За контакт с лицата стопанисващи храмовете:

- "Успение Богородично"- 0889938754

- "Свети Николай" - 0897400852

1. Храм „УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО“ В КОПРИВЩИЦА

Храм „Успение Богородично” в Копривщица е изграден през 1817 г. на мястото на по-стара църква изгорена от кърджалии. За построяване на църквата е издействан султански ферман от копривщенските еснафи в Цариград. Според Иречек тя е издигната за около 11 дни от смолски и мирковски майстори. В два от ъглите на църквата върху каменни плочи е издълбана датата 8 юли 1817 г., когато строежът бил завършен.

Храм Успение Богородично

В архитектурно отношение храмът представлява трикорабна базилика. Централният кораб завършва с полукръгла абсида. Покривът е четирискатен, като по-късно се оформят съществуващите сега калкани.
Постройката е направена ниска и сгушена, слабо осветена и боядисана отвън като къща, за да не бие на очи и да не личи от далеч.  Покривът е четирискатен, като по-късно се оформят съществуващите сега калкани. Камбанарията е строена много по-късно през 1896 г. с дарения на Хаджи Ненчо Палавеев.
Иконостасът е дело на един от най-даровитите резбари в България - Хаджи Георги от Видин, представител на Тревненската школа. Завършен е през 1821 г. и представя библейски сцени сред плетница от гроздове, птици и животни, красиви цветя и решетки.  Забележителни по своето изящество и красота е дърворезбата по владишкия трон и амвона.
Автентични са четирите икони рисувани  през 1837-38 г. – “Успение на Пресвета Богородица”, “Св. Иван Рилски”, “Св. Георги”, и “Св. Евстатий”, иконографисани от Захарий Зограф. В образа на “Св. Евстатий” Захарий Зограф нарисувал образна достолепния чорбаджия Петко Доганов на своя бял ат, известен със даренията си. Тази икона е шедьовър на възрожденското изкуство. Останалите икони са рисувани Иван Спасовски от Галичник („Христос”, „Три светители”, „Събора апостолски”, „Успение Богородично”, „Йоан Кръстител” и Богородица”, „Свети Петър и Павел”, Иван Николов Образописов (иконата „Свети Иван Рилски” с 10 сцени от живота му), Спас Захариев (рисува стенописи в олтара), и копривщенският художник Христо Енчев (иконата на двамата безсребреници „Свети Козма и Дамян”, както и „Свети Илия”.
В двора на църквата е имало два метоха - на Хилендарския и Рилския манастир, чиито духовници създават и първите килийни училища в Копривщица.
Чешмата в двора датира от 1817 г., а външната чешма, вградена в масивния зид – от 1823 г.

Църквата е с изключително висока архитектурна стойност, като доминиращо разположение за града, прост обем на силно въздействащ без купол базилика.
Вътрешното пространство е единно и прави иконостаса на църквата още по въздействащ.
Дърворезбата е паметник от национално значение и заслужава да бъде изтъкнат, като един от съвършените образци в България.
Църквата е в добро състояние, за разлика от помощната сграда, която е в много тежко състояние, като носещи конструкции и покрив. Зида в южна посока е много стабилен и може да издържи подмяна на покривната конструкция.
Преди години църквата е ремонтирана от вътре и отвън без да се спазват изискванията на НИПК.

2. „СВЕТИ НИКОЛАЙ“ В КОПРИВЩИЦА – ЗАБРАВЕНИЯТ ХРАМ

Копривщица е китно българско градче, известно със своята богата история и архитектура. Докато се разхождате по тесните калдъръмени улички и се любувате на възрожденските къщи, непременно ще забележите високата камбанария на църквата „Свети Николай” или както местните я наричат „новата черква”.

Неофит Рилски

Неофит Рилски

Дълги години копривщенци имат само една църква – „Успение Богородично”,  но с течение на времето тя все по-трудно събира нарасналото население за празнични литургии. Идва и идеята за построяването на нов храм. По онова време в Копривщица преподава йеромонах Неофит Рилски, който силно подкрепя идеята. На 29 юни 1839 г. той, йеромонах Игнатий, поп Павел, Найден Геров и други граждани изготвят протокол за построяването на новата църква. Оригиналът на протокола се пази в храма и днес.

Църквата „Свети Николай” е построена изцяло с дарения. За да  съберат пари за строежа, копривщенци правят „дискосъ” в „Света Богородица”. Оказва се, че събраните пари не стигат. Тогава Петко Хр. Доганов  събира чорбаджиите на селото и нарежда кой колко пари трябва да даде. Парите за църквата събира главният касиер Лулчо Дебелигруев, а комисия от първенци следи за правилното им разпределяне.

Постъпления за строежа идват и от съседните села, а който не разполага с пари, дарява съдове, икони и труд. Значителни суми внасят Петко Хр. Доганов, Рашко и Петко Моравенъ, Петър Генчов и др.  Доктор дядо Тодор Мирчев подарява царските двери. В знак на благодарност той има собствен трон в църквата, а също така е зографисан в цял ръст отдясно на входа на храма. На престолния камък са изписани имената на 642 дарители, а в църковната кондика има пълен списък на всички благодетели.

На 8 май 1842 г. е  издаден султански ферман, който позволява изграждането на църквата. Главен майстор на храма е Уста Гавраил от Одрин. В построяването му вземат участие майстори от Брацигово, Пондьо от Мирково и 20 души копривщенци от дюлгерския еснаф.

снимка: photo-forum.net автор: ravy

Снимка: photo-forum.net. Автор: ravy

Църквата има кръстовиден план и се състои от трикорабна средновековна базилика, при която средният кораб е по-висок. Корабите са разделени от шест чифта дъбови колони, измазани с хоросан, за да приличат на мраморни. Източната фасада е с пластична абсида, където е разположен олтарът. Страничните фасади са декорирани и имат в ъглите скулптури на малки гълъби, символизиращи Светия Дух. Храмът е двуетажен, с обща площ 500 кв. м и капацитет около 1500 души. Безкуполната масивна конструкция на храма е от светлосиви каменни блокове с блестящи люспици по тях. Стрехите са дървени – типично за Копривщица. С льок (смес от вар, счукани керемиди и врял зехтин) са фугирани и декорирани външните фасади.  Настилката в храма е от бели мраморни плочи, специално поръчани от остров Мармара. Просторната църква е окъпана в светлина от големите си прозорци. Най-осветен е престолът. В храма се помещава галерия – отделение за жени. Въпреки че е построена по турско време, когато църквите не трябва да бъдат по-високи от турчин, възседнал кон, „Свети Николай” не е вкопана. Води се катедрална църква.

Изградена е в левантински стил,  съчетание от турски мотиви, италиански ренесанс и виенски барок. Таванът е декориран с ромбове от дърво, има изобилие от дървени орнаменти – типично български елементи. Галерията е заимствана от изтока. Тя е украсена с извивки в бароков стил. Средният таван на храма е повдигнат, има елипсовидни прозорци, а по горната част на страничните стени има медальони. Иконостасът е с дървени рамки, а архиерейският трон и царските двери са с дърворезба. Прозорците и портите са повдигнати с каменни прагове в турски стил.

снимка: photo-forum.net автор: ravy

Снимка: poblizo.com

Според църковните описи в храма има 147 икони. От Йерусалим са донесени иконата на Рождество Христово и двата архангела на олтара, Йоан Попович от Елена рисува иконите на св. Спиридон, св. Богородица, Исус Христос, Александър Димитров от Одрин – св. Мина, а западната стена е зографисана от Христо Енчев от Копривщица. Като най-ценен се определя символът на дванадесет сцени. В този вид може да се види само в пет храма в България.

Строежът на църквата е завършен през 1844 г. Храмът е осветен на 12 юли (29 юни по нов стил) 1844 г.  Петровден. Освещаването е извършено от митрополит Никофор Филипопски, в присъствието на Архиерей Доротей, Неофит Рилски, Йеромонах Игнатий  и други църковни лица.

Копривщенци разказват, че когато църквата е завършена, идва пловдивският паша да види новия храм. Огромната постройка много го ядосва и иска да я срине до основи. Българите с малка хитрост успяват да спасят църквата. Кръглото прозорче над входа на храма е украсено с метални орнаменти, част от които изобразяват турския герб. Копривщенци обясняват, че гербът е символ на щедростта и доброто управление на султан Абдул Азис. Така опазват църквата си.

По-късно Хаджи Ненчо Палавеев, заможен копривщенски чорбаджия, дарява немалка сума за изграждането на камбанария и чешма. Неговият ктиторски портрет се намира отляво на входа на храма. След време се събират средства и се построява и метох.

Приносът на църквата „Свети Николай”  за обществената дейност е огромен. В периода 1844 -1861 г. работи съвместно със „Света Богородица” и създават църковна община и устав. Църковната управа поддържа килийните училища и събира пари за девическо училище. През 1858 г. се открива общо училище. Осигуряват се учители и се приемат църковници. Събират се дарения в помощ на Хилендарския манастир и други храмове в нужда. Парите, които църквата успява да спести, се дават на джелепи, абаджии и еснафи. Щом се замогнат, помагат на църквата. Всички дарения за Копривщица минават през църковната община и се разпределят според нуждите на града. През 1886 г. църквата „Свети Николай” е посетена от княз Александър Батенберг. Той споделя, че рядко е виждал толкова голям, светъл и красив  храм.

02_big Ктитори на църквата са Тодор Мирчев и Хаджи Ненчо Палавеев. Настоятели са Лулчо Дебели Груев, Петко Христов, Любен Стойчев и други. Свещеници на храма са Панчо Разложков, Бойко Пинджелов, Илия Кацаров, Георги Узунов и други. Узунов дава своя принос за развитието на храма. Той събира пари и преустроява метоха, привлича Хаджи Ненчо Палавеев като дарител и подпомогна построяването на чешмата и камбанарията, както и поддръжката на музея. Участва в издаването на списание „Родна речъ”. По-късно става част от комитета за подготовка на Априлското въстание заедно с други свещеници. След провала на въстанието Узунов и други свещеници са затворени в пловдивския затвор, където са измъчвани, а „Свети Николай” е обстрелван със снаряди. За щастие църквата не е улучена.

По време на Априлското въстание в зандана – малка стаичка в храма, са затворени въстаници. Един от тях е Георги Тусунов. На стената все още се вижда клетвата му, в която пише, че за род и държава живота си дава.

В двора на храма могат да бъдат  разгледани идентични надгробни плочи. Твърди се, че са донесени от Пловдив. По тях се откриват различни символи, заимствани от други религии. Двуглавият орел, изобразен на някои от плочите, е руски православен елемент, символизиращ безсмъртие. Навлиза и тенденцията да се описва личността и професията на починалия. В църквата се съхраняват и две изключително ценни евангелия. Открити са и фино изработени самоковски щампи на свети Николай чудотворец. Предполага се, че те сa дар за освещаването на църквата.

Построяването и опазвaнето на  църквата „Свети Николай” са резултат от вярата и любовта на цял народ. Храмът е интересен не само с историята и архитектурата си, но и с атмосферата си. В него човек се чувства на сигурно място, сякаш е в родния си дом. През 1974 г. е обявен за паметник на културата. Днес „Свети Николай” тъне в забрава. Богомолци няма. Рядко е посещаван от туристи, случайно попаднали пред портите му, а времето с всеки изминал ден краде от красотата му.

Автор: Иванина Михайлова


Източник: www.bulgarianhistory.org

 

Копривщица град-музей

Копривщица град-музей

Копривщица град-музей

Копривщица град-музей

Копривщица град-музей

Копривщица град-музей

Копривщица град-музей

Копривщица град-музей

Копривщица град-музей